Вероника, бонбон мой
0 Comments
Бонбонче,
Сещам за теб всеки ден. Още мисля, че ако бях по-смел и сигурен в обичта си към теб нещата щяха да са различни. Нямаше да избягваме погледи, нямаше да се правим на непознати. Но съдбата е друга и вярвам, че пак ще се срещнем и усетя спокойствието и мира от присъствието ти. За мен ти бе единственият човек от когото някога съм се чувствал напълно и наистина разбран. Времето което прекарах с теб бе един кратък сън, който остави спомени и чувства за цял живот. Разхождам се из местата където прекарвахме време заедно и се сещам за нежите ни разговори, а когато те видя, сърцето ми замръзва, спомняйки си за липсата ти.
Заклет във вечна обич и винаги тук за теб,
Люляк